AC Planinetz

Новини

Дон Кихот- Южната стена на Мармолада

Изпратен от krisi на 07.10.2009 08:14

Стана така, че на втори и трети септември тази година ние със Стоян изкатерихме тур Дон Кихот на южната стена на Мармолада.

Никой от нас не беше ходил на толкова голяма стена. Беше красиво, страшно, изтощително, топло, студено... въобще чудесно.

Много неща ни притесняваха- може би най-вече да не се изгубим по стената, както и да не объркаме нещо с тези джаджи, след което да паднем на някоя.

За наше щастие на абсолютно всички двадесетина площадки имаше здрави скални клинове.

Повечето въжета са около четвърта категория, няколко са петици и шестици. На по-трудните се намира и по някой клин. В гидовника го оценяват на D+. Възможности за осигуряване си имаше, на места през 7-8 метра сигурните (R2).

Минахме го за два дни, както и планувахме. До бивака катерихме въже за въже, за другия ден останаха седем, които изводи Стоян.

Малко преди залез слънце имахме късмет, че аз се отклоних твърде вляво и намерихме площадка (въпреки виковете на Стоян, че явно съм сбъркала тура, щом намирам толкова клинове). Почти всички други площадки бяха за по един крак, а на тази можехме да седнем. Беше съвсем близо до един дълбок колоар, грозен и студен заради снега вътре, в който цяла нощ падаха камъни. За него в гидовника пишеше: «Естетичната му неприветливост не е единствената причина да не влизате там, въпреки че изглежда лесен начин да се излезе от стената».

Времето през нощта остана топло, едва ли стана под нулата. Небето беше пълно с големи звезди, на километър под нас гаснеха една по една светлините на заслон Фалиер. Сигурно и ние сме приличали на две звезди насред стената (ако ни наблюдават от далеч и на тъмно:).

Носихме по едно поларче и бивак сак. Голямо мръзнене падна. Аз си спях, но Стоян постоянно ме будеше, защото тракаше със зъби. По едно време дори ме събуди нарочно: «Виж каква луна!» След като го погледнах странно добави: «Само клинове да търсиш на нея...»

Времето се разваляше, а последните въжета бяха най-трудни. Стоян се бавеше повече, отколкото му се искаше, беше и студено. Аз жумарех с раницата или пък я вързвахме на второто въже и я теглихме.

Мисля, че би било много трудно да се слезе обратно на рапел в случай на нужда. Излязохме на скална игла, от където след два рапела се озовахме без котки на стръмен леден склон с два камъка в ръце. Следва около три часа слизане и още 20 километра по шосе до долната станция на лифта. И още около два часа до заслон Фалиер, от където е започнало изкачването.

Всъщност ние стигнагме Фалиер едва на следващия ден. Едни добри хора ни закараха до станцията, където намерихме отворен ресторант. Пийнахме малко вино да отпразнуваме изкачването и когато излязохме поне на мен светът ми изглеждаше като гигантска равна площадка (иначе си се въртеше както си му е реда).

В следващите дни изядохме забележителни количества храна, отидохме до масива Села и изкатерихме още един тур- Винацер на Торе ди Села.

Та така - осъществихме една мечта, която споделяхме от няколко месеца. Много още трябва да се учи и тренира, за да сме готови за маршрутите, които харесахме в Доломитите.

Кристина Георгиева

Към албум със снимки


Стената на Мармолада, общ изглед


"Дон Кихот", Мармолада


"Винацер", групата Села

 

Още няма направени коментари.

Коментари се правят само от регистрирани посетители. Регистрирайте се или влезте.