AC Planinetz

Новини

Посещение на Баксанската долина - Приелбрусието, Адыл-су и ледник Шхелда в Кавказ

Изпратен от npetkov на 11.08.2008 13:39

От18 юли до 01 Август 2008 г. в състава на организирана от търновските алпинисти експедиция до вр. Елбрус, успяхме да посетим Кавказ, където да направим няколко изкачвания в района на Приелбрусието, долината Адыл-Су и да посетим ледник Шхелда. Представям отчет на експедицията със снимки и полезна информация.

Основна цел: изкачване на връх без да развия белодробен оток.

Допълнителни цели:
1. Разходка из долините
2. Ядене на шашлык и пиене на руска лимонада
3. Внимаване да не се попадне под каменопад/ледопад или в ледникова трещина;
4. Гледане сеира на мъчещите се да изкачат Елбрус.

Организация на експедицията:
• Пътуване –Ангел Трифонов/В.Търново/ - дължи му се служебна и лична благодарност за огромната по обем организаторска работа с руската бюрокрация;
• Участници – експедиционен корпус от четири групи - хора от “Трапецзица”, включително П.Петров – Майстора, хора от Стара Загора, хора от Варна предвождани от К.Канидис, човек от “Планинец”-аз и Тинчето.
• Информация за маршрута и районите –съветските другари Ф.А.Кропф и А.Ф.Наумов – гидовникосъставители, карта и компас;
• Храна и екипировка – кой каквото си донесе или купи.

Заминаване от София – 17-07-2008 г. вечерта от Централна автогара с автобус на фирма Метро за Истанбул. Цена на билета в едната посока – 60лв. В 2ч след полунощ – претърсване на границата от турски митничар под звуците на мюезин от близката джамия. Псувате. Пристигане в Истанбул около 8часа. Разглеждане на циганията до следобяд. Късния следобяд – рентгеноскопия на летището, с чохъл изглеждате особено подозрителни и затова ви записват и в специална тетрадка за хора с чохъли. Самолетът закъснява или по-точно въобще го няма. Чудите се как да не псувате. След огромното закъснение рискувате да изтървете поезда от Ростов за Патигорск и да ядете дървото цял ден в Ростов.

От тук нататък нещата стават по схемата “без рушвет не става”. Кацане около полунощ, рушвет на таможника и пограничниците да не ви претърсват, за да хванете влака. Пристигате на гарата, ама и влакът е закъснял и също го няма. Пак псувате. Във влака до сутринта в Пятигорск може да се поспи.

На гарата ви чакат двама джигити с “Газели” - раздрънкани микробуси за транспорт до Баксанската долина. Джигитът е братовчед на шефа на местното ГИБДД-ДПС-Милиция/сиреч КАТ/ и затова на спрелите ни милиционери рушвети не даваме. На разклонението за Баксан от пътя до Налчик има среща с Борис Саракуевич от "Тау-Сервис", http://www.kbr-bazar.ru/bazar2/images/tau/index.html , bezonec@list.ru адрес: г.Нальчик, ул.Ахохова, 167, офис 17 тел. (8662)77-03-43 8-928-950-38-68 – за погранични разрешителни /без тях престоя в Баксанската долина не струва пукната пара/ – давате му 100 рубли. Мен са ме изкарали молдавец по документи и се чудя какъв рушвет да давам занапред, за да мина с тоя фалшификат.


Тырныауз

Следобед пристигаме в Тырныауз, където купуваме храна и се пробваме да се регистрираме в милицията, ама и срещу рушвет не става. Чудим се какво да правим, глобата за нерегистрация в тридневен срок е солена и пак се псува. След няколко дена се регистрираме “по пощата” в Терскол, където срещу рушвет на пощаджийката и трето лице от балкарски произход, със съдействието и на “Алпиндустрия”, добре че я има, успяваме да направим регистрация.


поглед от Иткол, Чегетската поляна към Източен Елбрус

Пристигаме в Иткол, където се настаняваме “при Мишата”, наш познат и всемогъщ почти като дон Корлеоне. На другия ден ходим на Чегет, където жегата е непоносима и едва долазвам до върха.


вр.Чегет /3700м/


поглед от Чегет към Донгуз-орун/4400/ и Накра-тау/4200/


поглед от Чегет към Елбрус

На следващия ден, докато Ангел се оправя с регистрациите, ходихме по елбруските склонове през обсерваторията /там да не се ходи - има опасен пес, който яде щеки или хора когато са без щеки/.


“обсерваторията” – достъпът до нея е забранен под страх от кучешко нахапване

Търновците отиват до Ледовая база /началото на ледника по стария път за Елбрус/, а аз само до “105-тий пикет”.


“105-тий пикет”

По обратния път се минава край известния водопад и интересни скални образувания.


Водопад „девичие волосы”


Вулканични образувания по склоновете на Елбрус

На следващия ден се прехвърляме от Иткол в Адыл-су. Целта е достигане на бивак „Зеленая гостиница /2700м/. Цялата долина, разбираме, че е евакуирана заради очакван срив на Башкаренското езеро.


Башкаренското озеро

В „Алпиндустрия” наемам срещу 800 рубли /около 40лв/ Уаз-ка, която да ни закара около 16-20 км до лагер Джантуган, който е евакуиран. Шоферът на име Муний /или маймуний/ представлява каубоец с бомбе и два златни предни зъба, но иначе е учтив. Малко преди алплагер Шхелда е първия пограничен пункт, където се искат пропуските.

От лагера нагоре ме увериха, че е само час, но с 30 кг чохъл ходенето по морената се превърна в неколкочасово мъчение.


На морената около башкаренското озеро

Най-после се достига бивакът, който като изключим наличието на труп от умрял бик, който смърди, иначе е доста приятно място, защитено от скала, от която тече питейна вода.


„Зеленая гостиница”, над нея върховете Джантуган, Гумачи и Трапеция

На следващия ден се предприема разходка по ледника Джанкуат до „перемичката” с „Плато джантуганское”.


Ледникът Джанкуат


„Перемичката” с върховете Джантуган и Башкара

На следващия ден ще се пробваме на Джантуган. Към нас решава да се присъедини Юрата - съветски алпинист, сега молдовец /като мен/, с добри познанства от съвместно катерене в Теберда с Пешо Барутника от Търново отпреди 20-тина години.


Юрата и Христина под стената на Джантуган

Человекът няма пикел, давам му моя, котките му падат, но е твърдо решен да се пробва. Този път преминаваме Джанкуат отдясно под стената на Джантуган през доста опасни участъци до достигане на платото.


На ледника под ронляците


Джантуганското плато и вр.Башкара /4200м/

Влизаме в спорове с Юрата от къде е маршрута, но той нахално твърди, без да е запознат, че тур „Източен ръб” започва в кулоар в средата на южната стена, поради което се набиваме между шамарите.


Южната страна на Джантуган

След 3 въжета в кулоара се набиваме в невиждани за България ронляци, нормално присъщи за кавказките хубавци.


Ронляци по четвърто въже

Криво ляво се измъкваме и излизаме на ръба, от там до върха е близо. В момента, в които си мислех, че почти сме се качили, в ледения кулоар по гидовник, сега водопад и срутище на камъни се сюрва камък, оразмерен от Юрата като „болшой чемодан”, следван от още. 3 часа следобяд е, не ми се мре в ронливия кулоар на 50м от върха и решаваме да се омитаме.


Поглед от вр.Джантуган към Сванетия и хребета на Марианнажа и Светгар

Юрата беснее и се отвързва, сам и без котки изкачва върха, а ние го чакаме на безопасно разстояние. Слизането през ронляците е тегаво, но все пак отърваваме кожите и вечерта сме в лагера мокри, мръсни, но невредими.


Вечерна гледка от лагера към Джантуган /3990/ и Башкара /4200/

Следва ден за почивка /сушене/ на мокрите дрехи. На следващия ден решаваме да отидем на Виа-тау /2700/, но в последствие тръгнахме към Гумачи /3800/
По ледника заваля дъжд, но горе долу бързо се измъкнахме от опасните зони на пукнатини и каменопади, достигайки превала Гумачи.


Превал Гумачи, платото с Башкара и Джантуган, в дъното -Улукара

Нагоре се ходи по красив фирнов склон до достигане ронляците на ръба между Гумачи и Чегет-тау /4100/, от където след 100 м се достига върхът.


Ледения склон преди върха


Върховия гребен


Гледка от Гумачи към Чегет-тау


Гледка от Гумачи към Джанкуат, Адыл-су, в дъното - Елбрус


Гледка от Гумачи към Джантуган, Гермогенов /3990/ и Чегеткара /3667/


Гледка от Гумачи към вр.Ушба /4700/


Адыр-су с върховете Тютюбаши /4540/ и Джайлык /4533/


Гледка към Чотчат, Виатау, Койавган, Дружба, Локомотив, Андырчи, Курмичи


Руснаци катерят западното ребро на Гумачи

След слизане на ледника времето окончателно се развали и започнаха дъждове. В промеждутък хубаво време сварихме да се доберем до Лагер Шхелда където се бяха настанили другарите от Търново. Спането в лагера /с удобства/ струва 350 рубли или около 18 лева на вечер. Управлява го лицето Асхат Темукуев, екстремен фрирайдър, пострадал преди време от спускане по елбруските склонове, нанизвайки главата си на метална арматура. Сега е добре, но не е същия състезател като преди. Телефони за резервации в ООО ”Шхелда” – 89299636222,89289636555,89280814455.

Има ден хубаво време и отиваме на Шхелда.


Вр.Шхелда, гледан от лагера


В долината има пост пограничници с доста зловещи надписи на КПП-то


Ледникът е доста живописна картинка


Пик Кавказ


Вр.Щуровски с Ушбинския ледопад и стената на Шхелда

Вечерта времето трайно и окончателно се повреди, Ангел и Майстора се върнаха от вр. МНР без да изкачат иглите поради силед дъжд и вятър, след което дружно се изтеглихме към Налчик, пазарището и влакът към Ростов-на-дон.


Гр. Налчик

Владимир Владов

 

Още няма направени коментари.

Коментари се правят само от регистрирани посетители. Регистрирайте се или влезте.