На това пътешествие тръгнах като на майтап. Малко преди нова година Сашо ме попита: “Ники, замислили сме да ходим в Непал. Търсим си хора. Искаш ли да дойдеш с нас?” Точно след около 2 секунди му отговорих утвърдително, без всъщност да имам много ясна представа какво ме очаква. След 2-3 седмици главните действеащи лица на експедицията бяха на лице: Александър Пенков – АК “Планинец”
Христо Пенков
Румяна Пенкова
Даниел Стефанов – ”Стиска ли ти”
Николай Ненов – АК “Планинец”

С организацията на пътуването, преговорите с непалската фирма (и каквото още може да Ви дойде на ум) се заеха основно Христо и Сашо. Наред с това течеше процес по попълване на екипировката, както и физическа подготовка, че подобно нещо не е шега работа.

Заветната дата 20 април дойде по реда си и ние тръгнахме с влак от София до Истанбул. Влакът пристига в Истанбул около 11:00 на следващия ден – 4 часа преди полета ни до Бахрейн. Следва експресно извозване до летището: едно такси, 5 човека, 5 огромни денка с багаж, 5 малки раници, 20 турски лири (за няма и 5 км), малко мерак и се случват чудеса (в колата остана място дори и за шофьора).

Таксиджията в опит да не остави нищо и никой на пътя

Следва междинно кацане в Бахрейн и още един полет до Катманду. За въздушния транспорт се възползвахме от услугите на “Gulf Air” – един от най евтините и сносни начини да се стигне до оня край на света. На 22 април сме в Катманду, където ни посрещнаха от местната фирма “Mountain Sherpa”, които ни заведоха до хотел “Red Planet” в Thamel – туристическия квартал на Катманду. Както в последствие се оказа – тези момчета са много коректни, а хотела е място, къдто отсядат доста българи.

23 април – имаме организирана разходка из забележителноститие на Катманду. Ние разглеждаме света около нас, а той предлага какво ли не: ляво движение, безумни задръствания, клаксони по 24 часа на ден, търговци, пикантна храна и пак търговци. С две думи – Азия.

Monkey Temple

Durbar Square

Budhanath – най голямата ступа на Буда в света.

Вечерта се озоваваме в един от многото рок клубове с музика на живо. Музикантите наистина свирят много добре, само че нощният живот си има една особенност – ако не е приключил до около 22:00 идва полицията и го приключва.

На следващия ден летим с малко самолетче до Лукла (2860м), което е изходната точка за националния парк Sagharmata. Полета закъсня с около час и половина. Бяхме истински късметлии, че изобщо излетяхме, защото често се случва да няма полети, или самолет да се върне в средата на полета заради лоши атмосферни условия в планината. Ние обаче имахме много хубаво време и се радвахме на гледки.

Летището в Лукла – едно от най-опасните в света

Малко данни за летището: дължина 400м./ наколн 12-14%/ ширина 21м. От едната страна скали, от другата – безкрая.

След кацането се запознахме с водача и носачите и се отправяме към началото но нашето приключение.

Входа на националния парк Sagharmata

Следва седем дневен преход до базов лагер на Island Peak. Още първия ден вечерта месната храна успя да ми отмъсти за злоупотребите с нея, а следващите дни същото направи водата с Дани. Изводи: Избягвайте много пикантната храна и пийте само минерална вода. Цената на водата е от 10 рупии в Катманду – до 300 рупии в Чукунг. Ако се наложеше да пием изводна вода – използвахме специални таблетки за дезинфекциране. При температури над 30 градуса и съмнителна хигиена в никакъв случай не консумирахме месо и яйца.

По пътя за Намче Базар.

Хлапетата са еднакви навсякъде ?

Намче базар

Ама-Даблам

Тези дребни хора са надарени с уникална сила и издръжливост. По този начин могат да носят до 90кг. Планинските носачи - ”само” до 30 кг.

Манастирът в Tyangboche (3810м)

Манастирът в Tyangboche (3810м)

Местен пастир

Dingboche (4300м)

Първи погледи към Island Peak

Изгледи от Chhukhung (4732) Последното населено място по нашия преход

На 1 май тръгваме от Чукунг за базовия ни лагер.

Може би най високият боулдър в света ? (около 4900)

Лхотце (8516м)

На 1 май по най трудолюбивия начин стигнахме до базовия лагер

Базов лагер на Island Peak (5122м)

Тук останахме 2 дена, заради лоши прогнози за времето, а и за да направим по-добра аклиматизация. Много красиво място, но с един проблем – прясната вода е на 1 час от него, а снегът на малко повече.

Лагер 1 (5480м)

4 май – рано сутринта тръгваме към върха

Мястото където си слагаме котките и продължаваме нагоре в чист алпийски стил.

Тук се събрахме с група на Евгени Динчев, която също беше тръгнала за Island Peak по същото време. От тук нататък с тях станахме почти постоянни спътници чак до самолета за България. Дори бяхме отседнали в един хотел в Катманду. Освен мощното българско присъствие, на този ден към върха бяха тръгнали една корейска експедиция и двама веселяци от Нова Каледония.

Пследните 200м преди върха се върви по стръмен склон, по нкойто е необходимо да се използва въжен парапет.

Последни метри

11:00 На върха!

Малко снимки от върха

И следва дългият път назад.

Същия ден стигнахме до Чукунг, което ни струваше доста усилия.

От тук нататък следва прибиране по обратния път. Малко преди Намче базар научаваме, че в Катманду има размирици и опит за сваляне на правителството от власт. Кадрите по телевизията изглеждаха, като да има гражданска война. Това ни накара да останем още един ден в Лукла преди да отлетим за Катманду, за да изчакаме обстановката да утихне. Всичко приключило доста бързо и като се озовахме в Катманду по нищо не личеше да се е случвало каквото и да било.

Изразено в числа престоят ни в планината изглежда така:
Изминато разстояние: 144 км.
Дни прекарани в планината: 15
Време прекарано в ходене: 75ч.
Обща денивилация: 12291м.

Тази експедиция нямаше да бъде възможна без любезното съдействие на:

Мила Печенякова: спален чувал, слънчеви очила, дъждобран, крем за слънце
Георги Маджаров: пикел
Светослав Митев: пикел, котки, слънчеви очила, ръкавици, калъф за лаптоп
Елица Цветкова: раница 

Print