AC Planinetz

News

Експедиция Кавказ - Безинги 2008

Sent by eli on Sep 03, 2008 - 01:19 PM

В периода от 24 юли до 4 август 2008 година членовете на клуба Деян Петков, Георги Маджаров, Йордан Динев, Николай Петков, Слави Асенов и Елица Павлова посетихме района на Безинги в Кавказ с цел да направим изкачвания на върхове в района, един от които е втория по височина връх в Европа - Дих Тау, 5205 м.

Пътувахме от София до Истанбул с автобус, след това със самолет от Истанбул до Ростов на Дон. От там с влак към Пятигорск. Влакът изпуснахме буквално за минути... което ни коства загуба 1/2 от цената на билета, но все пак успяхме да вземем билети за друг влак, пътуващ същата нощ.

В Пятигорск ни чакаха от агенцията и с едно малко микробусче отидохме в база Безенги – град Налчик. От големия градски пазар си купихме хранителните продукти, който ни трябваха и със същото микробусче вечерта пристигнахме в алпийския лагер.

Лагерът Безинги е много голям. Има столова, където може да си заявиш храна и магазин за газ и др. продукти. В лагера има два кафе-бара, добре снабдени с бира и разни вкусни неща за подхапване. В планинско спасителният пост може да се получи информация за маршрутите, но малко остаряла. Има и компютър на който да разгледаш снимки. За съжаление прогноза за времето не могат да дадат и единственото с което разполагат е един барометър. Интернет няма.

Нашата свръзка - Николай, Ели и Слави, решихме да направим аклиматизационно изкачване на пик Мисис Тау (4400 м) понеже от него има чудесен изглед към Дих Тау. Другата свръзка Гьоко, Деян и Данчо решиха за аклиматизация да предприемат изкачване на Гестола и практически това беше момента на раздялата ни. Те вероятно ще разкажат отделно техните преживелици.

Подходът от лагера до подножието на Мисис Тау е 4 часа. Тръгнахме след обяд и по тъмно стигнахме до малкото езеро, където бивакувахме. На другия ден станахме рано. До върха се качихме за един ден по ледено-скален маршрут от 4б категория на трудност, според руската категоризация за оценяване на алпийски маршрути. В горната си част маршрута е изцяло скален. В началото на скалният участък оставихме част от сечивата и котките. Скалата не е трудна, но изключително ронлива и опасна. Кратко колебание ни обзе на около 2 въжета от върха по гребена, когато времето рязко се влоши и започнаха гръмотевици. Все пак на самия връх гърмежите престанаха и имахме не лоша видимост. Там бяхме в около 14 часа.

Слизането направихме с 6-7 рапела. Почти всички рапелни площадки бяха организирани на не съвсем сигурни точки, надвесени скални блокове и протъркани рингове. Голяма част от тях бяха на много неудобни места и всичко това доста забави нашето слизане по маршрута. Късно вечерта се прибрахме при палатките. На другият ден слязохме в лагер Безинги.

Започна да вали дъжд и всичко потъна в мъгла. Времето се влошаваше трайно. Два дена почивахме и чакахме времето да се оправи. Проучихме подробно всички пътища към върха. На третият ден по обед тръгнахме към Дих Тау, макар че все още бе дъждовно и магливо. Целта беше, ако случайно времето се оправи да предприемем изкачване. Но през същия този ден не успяхме да намерим лагера, наречен "Руские ночевки" - поради непрогледната мъгла. Организирахме някак бивак, като опънахме палатката си на една набързо подравнена в склона площадка. "Правилният" бивак не намерихме и на другия ден, макар че кръстосахме улея, на който се намирахме, също и съседните...

Времето така и не се оправи. Нямахме повече резервни дни и тръгнахме да се прибираме. Когато напуснахме лагер Безинги продължаваше да ръми ситен дъждец. Това незнайно защо ни успокояваше - че не си тръгваме в хубаво време...


Всички заедно преди заминаването


Мисис Тау (4400 м). Маршрутът по който се качихме следва дясната част на ледения език, след това се катери върховата скална пирамида в нейната по-лява и скална половина.

Към албум със снимки

 

No comments posted yet.

Only logged in users are allowed to comment. Register or log in.