Накратко за богатата история на алпийски клуб „Планинец”, която започва в средата на 20-ти век.

Нашият клуб има изключително богата история и с неговото име, и разбира се с имената на неговите членове, са свързани голямата част от най-престижните постижения на алпинизма и катеренето в България.

Най-значителни са постиженията на алпинистите от „Планинец” през и след 70-те години на 20-ти век, когато секцията прераства в клуб към туристическо дружество „Планинец". Освен включени в национални състави, алпинистите на клуба са провели редица самостоятелни прояви и експедиции. На 6 континента, в близки и далечни планини - Хималаите, Хиндукуш, Памир, Андите, Кавказ, Алпите, Татрите, Карпатите и др. са осъществени стотици изкачвания на редица трудни и интересни върхове. Да се изброят всичките е невъзможно, но тези, които дават облика на българския алпинизъм не можем да отминем - Гранд Жорас, Пти Дрю, Чима Гранде, Чима Овест, Гран Капуцин, Мармолада, Монблан, Пиц Бадиле и редица още трудни върхове в Алпите. Елбрус, Шхелда, Шуровски, Донгу-Зорун, Ушба и други в Кавказ, Комунизъм, вкл. по Южната стена, Ленин и Корженевска в Памир, Ношак в Хиндукуш, Еверест и Дхаулагири в Хималаите, Уаскаран, Фиц Рой и Аконкагуа в Андите, Килимандажаро и нов маршрут на Батиан – Маунт Кения в Африка, Белуха и първо изкачване на девствения „Д. Благоев” в Алтай и много други.

Голямата слава на клуба през тези години носят алпинистите Атанас Кованджиев, Богдан Дуков, Стоян Стоянов, Кирил Стоилов, Малин Цонкин, Милчо Тасев, Мартин Шопов, Станимир Карпузов, Иван Мишев, Тенчо Тенев, Стефан Халачев, Анна Тапаркова (Пенчева) , Диана Атанасова, Огнян Балджийски, Марин Миленов, Валери Паунов, Слави Дерменджиев, Николай Петков, Иван Масларов, Любомир Илиев, Мариана Масларова, Владимир Нешев, Кирил Тафраджийски и други.

Към момента председател на клуба е Николай Петков.

 

1948	На 7 октомври 1948 г. е учреден като първата в страната секция по алпинизъм към дружество „Спартак" и се нарича секция „Орловец”. След 1957 г., когато се реорганизира физкултурното движение в България, секция „Орловец” прераства в алпийски клуб и като такъв съществува в рамките на т.д. „Планинец” до 2003 г., когато получава собствена юридическа регистрация като сдружение с идеална цел – „Алпийски клуб Планинец”. Предшественика, туристическо дружество „Планинец”, е основано на 11 юни 1931 г., когато се обединяват дружествата „Рила”, „Пирин” и „Кадемлийта”. През периода 1948-1957 г. алпийската секция „Орловец" осъществява дейност с голям ентусиазъм под ръководството на ген. Димитър Димитров, полковник Лука Вакарелов - председатели на секцията и Ангел Петров, Иван Костов, Пенка Михова, Панчо Томов - инструктори. Години наред те дават облика на българския алпинизъм.
1982	През 1982 г. малка клубна експедиция осъществи първото българско зимно изкачване на голяма стена в Алпите. По Северната стена на Матерхорн, 4478 м, с два бивака преминаха Любомир Илиев, Николай Петков и Иван Масларов. Успехът беше повторен и през 1985 г., когато първо българско зимно изкачване на Северната стена на Айгер направиха Иван Масларов, Николай Петков, Кирил Тафраджийски и Димитър Начев.
1984	Петима българи стигнаха до най-високата точка на земното кълбо по Югославския маршрут (преминат само от осъществилите премиерата словенци през 1979 г. и от българите през 1984 г). Христо Проданов реализира най-ранното изкачване през предмусонния сезон - на 20 април и стана 13-ия човек, който стъпва на Еверест без кислород. Методи Савов, Иван Вълчев, Кирил Досков и Николай Петков осъществиха пълен траверс на масива, изкачвайки се по Западния му гребен и слизайки по Класическия маршрут откъм Непал.
1986	През 1986 г. с решаващото участие на двама „планинци”, Николай Петков и Иван Масларов, беше изкачена първата голяма стена от българи на висок връх. Това е 2500-метровата Южна стена на пик Комунизъм, 7495 м, в Памир.
1987-1988	През 1987 г. алпинистите на АК „Планинец" бяха първите българи, които посетиха Алтай и изкачиха неговия първенец Белуха, 4506 м, след което покориха неизкачван безименен връх, наречен „Д. Благоев” (3600 м). В края на 1987-ма и началото на 1988 г. се провежда нова клубна експедиция, в резултат на което за първи път българи изкачват връх Аконкагуа, 6960 м. След това в рамките на същата експедиция Николай Петков, Иван Масларов и Кирил Тафраджийски изкачват 3-километровата Южна стена на Аконкагуа по френския маршрут с варианта на Меснер. В нова експедиция през същата 1988 г. „пада” първенецът на Северна Америка Манкинли, 6193 м, от където 8 души се завръщат с успех – първите българи на този връх.
1991	През 1991 г. „Планинец” провежда първата успешна българска експедиция в Патагония. Изкачен е Фиц Рой (Fitz Roy), 3441 м, по аржентинския маршрут. На върха стъпват Иван Масларов, Николай Петков, Кирил Тафраджийски и Владимир Нешев. По-късно същата година Иван Масларов и Николай Петков правят премиерно изкачване по Южната стена на Батиан 5199 м, Моунт Кения, „Bulgarian Way” от 7 категория.
1992	През 1992 г. нова клубна експедиция, този път до Нова Гвинея, и Николай Петков и Владимир Нешев изкачват най-високият връх на Австралия и Океания Карстенз Пирамид (Carstenz Pyramid), 5029 м.
1994	В началото на 90-те години на 20-ти век клубни членове осъществяват множество изкачвания в Алпите, между които може да се открои второто българско изкачване на ръба Френе на Монблан през 1994 г. от София Фотева, Николай Петков и Светослав Георгиев.
1996 - 1997	През 1996 г. членове на клуба, Николай Петков и Кирил Тафраджийски, правят първото българско изкачване на същинския връх на Уаскаран (Huascaran), 6768 м, Кордилера Бланка, Перу. Същата година София Фотева и Николай Петков изкачват прочутия тур Модерни времена (Tempi Moderni) по Мармолада, Доломитите. През 1997 г. е изкачен втори осемхилядник за клуба, вр. Дхаулагири, 8167 м, от Николай Петков. Същият заедно със София Фотева през 1998 г. оказват решаващо участие в изкачването на Транго Тауър в Каракорум, Пакистан. Същата година членове на клуба стъпват и на митичния за българите връх Кхан Тенгри, 7010 м.
2002	Трима клубни членове, Елица Павлова, Николай Петков и Тервел Керелов успешно направиха второ българско изкачване на маршрута Филип-Флам (Filippe-Flamm) по Северната стена на Чивета в Доломитите, с финал по тура на Комичи. През същата година Николай Петков участва в международен екип при прокарването на нов маршрут по Comanche Ridge, Гранд Каньон, Аризона, Америка.
2004	С експедицията "Еверест'2004" се отбелязва 20-ата годишнина от първото българско изкачване на този връх. Дойчин Боянов и Николай Петков стъпват на върхът. Христо Христов се качва на без кислород, но загива при слизането. Марияна Масларова (съпруга на Иван Масларов и племеница на Христо Проданов), загива по време на изкачването, вървейки към върхът, без използване на изкуствен кислород.
2006	През 2006 г. се възобновява традиционната алпиниада на клуб "Планинец" в района на х. Мальовица. Клубният член Иван Масларов поема стопанисването на хижата. Долината на Мальовица е основен център на българския алпинизъм. Провежда се експедиция на вр. Нанга Парбат (8125 м) съвместно със СК "Вертикален свят". От "Планинец" участват Николай Петков и Тервел Керелов като до връхната точка достигат Николай Петков и Дойчин Боянов.
2007	Експедиция в Кавказ, грузинската част - Милена Михайлова, Николай Вълков, Георги Маджаров, Йордан Динев и Деян Петков изкачват успешно вр. Казбек, 5047м по тур "Диретисимата". След това Георги Маджаров и Николай Вълков изкачват вр. Тетнулд и правят опит на вр. Гестола. Николай Петков, Михаил Михайлов и Дойчин Боянов (СК "Вертикален свят") посещават долината Йосемити, Калифорния. Главната цел на проявата е изкачване на хиляда метровата стена на Ел Капитан по тур "Носът". Това беше постигнато след десет дневна адаптация към специфичната скала. Изкачени са множество турове и боулдъри, като „Серенити крак” и „Ийст бътрес” по десния край на стената на Ел Капитан. След Носът са реализирани множество други изкачвания, като дълъг тур по стената на Халф Доум (Снейк Дайк), също известния „Рострум” и др.
2008	През 2008 г. членове на клуба провеждат много изкачвания на върхове в различни райони на Алпите. По тура на Касин на Северната стена на Пиц Бадиле се изкачват Николай Петков и Елица Павлова. Елисавета Първанова е избрана да представлява България на среща "Мон Блан" по случай 200-годишнината от първото изкачване и се изкачва успешно на върха.
2009	От юни до август четиричленният екип от "Планинец" и "Вертикален свят": Николай Петков, Николай Вълков, Дойчин Боянов и Боян Петров достига до единадесетият по височина вр. Гашербрум 1 (8068 м). Членовете на клуба обогатяват списъка с посетени райони и планини по света. В него вече влизат Атласките планини в Мароко, скални масиви в Австралия, Сиера Невада в Испания, катерачни обекти на о-в Калимнос в Гърция и много др. Взима се участие в прояви от различен характер като алпиниади, катерачни срещи и състезания, маратони, велоралита и първенства по ски-алпинизъм. АК "Планинец" подпомага и "Международния фестивал на планинарското кино", който се провежда в град Банско.
2010	Петър Унжиев загина при смел опит за изкачване на втория по височина връх на земята К-2. През 2010 г. Милена Михайлова и Светослав Терзийски изкачват седемхилядника Евгения Корженевска (7105 m). В плана им е включен и вр. Комунизъм (Исмаил Сомони, 7495 m), но не успяват да го достигнат. Александър Пенков и Николай Ненов посещават Непалските Хималаи и осъществяват изкачване на вр. Айлън пик (6189 m). Никола Антонов, Антони Тодоров и Мила Андонова изкачват вр. Арарат в рамките на ежегодното международно посещение на върха, организирано от Турската Алпийска Федерация.
2011
2012	От 3-ти до 31-ви август 2012 г. бе проведен вторият етап от българската експедиция в долината Хане в Пакистан - едно от последните бели места на земята. На 13 и 14 август Николай Петков, Михаил Михайлов и Дойчин Боянов изкачиха в алпийски стил, девствения връх Левски (5733 м) по труден технически маршрут, преминаващ по смесен скално-леден терен. Седмица по-късно, на 20 август, Николай Петков и Дойчин Боянов направиха първо изкачване на още един девствен връх - Сивата кула (5435 м).  През лятото Александър Пенков изкачва вр. Айгер (3916 m) по ръба Мителеги, Barre des Ecrins (4102 m), Bernina (4049 m), Gran Paradiso (4061 m). Никола Николов изкачва връх Ленин (7134 м) в Памир   Елица Павлова - 1 място на ДП по скално катерене, с. Паволче, Враца. ДП по ски-алпинизъм, дисциплина "скоростно изкачване", 23.12.2011г. (Боровец), Светослав Терзийски заема 3 място при мъжете, а Деница Минчева – 2 място.  Николай Петков и Михаил Михайлов прокарват нов тур “Скалолазка”, 8-, по Северната стена на Мальовица, централната част.   Разработен е нов катерачен обект край село Паволче, Враца, основно с усилията на членове на нашия клуб - Николай Петков, Кристина Георгиева, Васил Ахчийски, Людмил Венев и др.
2013	Никола Николов направи траверси на Гросглокнер и Дюфуршпитце от швейцарска страна. Александър Пенков изкачва вр. Ортлер (3905 м), Дан Ерен (4171 м), Маунт Пелвю (3946 м), Гросглокнер и прави цялостен траверс на Брайтхорн за един ден. През декември заедно с Дамян Грънчаров изкачват Демирказик, Турция. Петър Керемидчиев, Аспарух Кръстев и Милена Михайлова изкачват вр. Гросглокнер, вр. Монблан по маршрут от Курмайор и вр. Триглав. Йордан Христов и Георги Цветков изкачват Гросглокнер и Монблан. Боян Стоянов изкачва вр. Тубкал (4167 м) в Атласките планини, Мароко на 8-9 май. ДП по ски-алпинизъм - /3.02.2013г./, Алеко, Витоша, Светослав Терзийски 3 място (щафета), Веселина Терзийска 2 място (спринт). ДП по ледено катерене 1-3.02.2013г./, Скакавица, Рила - Елица Павлова заема 3 място (трудност и скорост). Купа "Сърнена гора" по ски-алпинизъм - отборно  / 23-24.02.2013г./, Рилски езера, 1 място, мъже - Светослав Терзийски. ДП по ски-алпинизъм - отборно /24.03.2013г./, Мальовица, Група А, Светослав Терзийски - 1 място. Група Б, Веселина Георгиева - 2 място. Ботева алпиниада на Враца /2-5.05.2013г./, Николай Петков, Елица Павлова и Милена Михайлова - 2 място. 2.11.2013 г. Николай Петков и Иван Масларов  прокарват нов алпийски маршрут -  Октопод /8 UIAA/, Враца, Сектор Медуза.
2014
2015	Bulgarian Antarctic Expedition: Summits of Tangra Mountain. Николай Петков, Дойчин Боянов и Александър Шопов стъпват на девствените връхове Лясковец (1473 м), Левски и Голям иглен връх.